Историята на Светла, от първо лице
Всичко е започнало отдавна. Като океанска вълна – далечна, тиха, набираща мощ, която накрая те връхлита с огромна сила, всявайки страх, ужас и безпомощност. Първоначално се появиха болки, след Нова година, в средата на втората инфекциозна вълна, когато ни бяха наплашили да не излизаме от вкъщи. Проведеното лечение не помогна.
Уплаших се, когато реших да се затичам към автобуса на пет метра от мен. Десният ми крак беше като залепен към земята. Не се повдигна. В следващите дни несигурността ми се засили, губех равновесие. Паднах няколко пъти – от стола, докато готвех. Трудно ставах, не можех да стоя изправена. Все едно бях с гумени крака, не ми се подчиняваха. Станах зависима от моите близки, а реално те имаха нужда от помощта ми.
Млади хора с бели престилки. Внимателни, почукваха краката ми. Назначиха магнитен резонанс. Диагнозата беше ясна. „Надежда има“, каза накрая един от тях.
НЕ СЕ ПОКОЛЕБАХ!
Сега отново съм независима и щастлива, всичко е както преди да се разболея.
Гледната точка на лекаря
Жена на 65 години с прогресираща слабост в долните крайници. При неврологичното изследване се установява тежка пареза от централен тип с оформяне на сетивно ниво в гръдната област. На осъщественото магнитно-резонансно изследване на гръбначен стълб, в неговите торакални отдели се установяват данни за тежка компресия на миелона от туморна формация с образната характеристика на менингиом (Фиг. 1). Предложена е неотложна оперативна интервенция. Лезията е отстранена видимо цялостно, без развитие на допълнителен неврологичен дефицит. Пациентката съобщава за възстановяване на силата в долните крайници в рамките на първите дни след процедурата. Към момента е без съществени оплаквания, контролното магнитно-резонансно изследване не показва данни за остатъчен тумор в областта на интервенцията (Фиг. 2)
emanuilis
Образни изследвания
